26.04.2013 г., 23:35

На изток от рая...

1.1K 0 0

На изток от рая...

 

 

Будиш се пак във имотеца малък,

сутрин със вкус във устата горчив.

Мъжът достоен чувства се жалък,

тихо стои пред началник крадлив.

Оскотял народ се бори за залък,

дълбоко потънал във делника сив.

За всичко ли трябва да даваме данък?

Плащаме даже вместо рома ленив.

Все по-трудно се продължава нататък,

скоро и хлябът ще се окаже лютив.

На ценност висша тук няма зачатък,

 влияем се само от жълт обектив.

Нова партия – ненужен придатък,

тръбящ навсякъде лозунг звънлив.

Държавен служител живее в излишък,

получил за коледа бонус въшлив.

От тъмно до тъмно работи, че инак

ще води живот на монах пестелив.

Прост престъпник живее във замък,

закупил си в пресата образ лъжлив.

 Липсва днеска в очите ни пламък,

дори хлапакът вече не е влюбчив.

Сам всеки забутал е камък,

тъй както навеки го бутал Сизиф.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...