26 abr 2012, 2:22

На жена ми 

  Poesía
677 0 0
На жена ми
Беше някога отдавна,
в ученическите дни,
ти бе мъничко момиче,
скромно в моите очи.
После нещо в мен се случи,
сякаш лъч ме озари
и „мъглата” се получи,
в нея бяхме, аз и ти.
Ти бе цветето за мен,
малка роза с цвят червен,
неразцъфнала докрай, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойко Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??