На жена ми

Беше някога отдавна,

в ученическите дни,

ти бе мъничко момиче,

скромно в моите очи.

После нещо в мен се случи,

сякаш лъч ме озари

и „мъглата” се получи,

в нея бяхме, аз и ти.

Ти бе цветето за мен,

малка роза с цвят червен,

неразцъфнала докрай,

но обичана безкрай!

А съдбата тъй отсъди,

много дни ни раздели

и през цялото й време

вярна ми остана ти.

......................................

Много време от тогава,

внук ни вече се роди,

ти остана си такава

и такава ми бъди!

Силно искам аз да знаеш,

ти светица си за мен

и такава ще останеш,

чак до сетния ми ден!                        

                  2012г.  SRG