На жена ми
Беше някога отдавна,
в ученическите дни,
ти бе мъничко момиче,
скромно в моите очи.
После нещо в мен се случи,
сякаш лъч ме озари
и „мъглата” се получи,
в нея бяхме, аз и ти.
Ти бе цветето за мен,
малка роза с цвят червен,
неразцъфнала докрай, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up