19 may 2009, 11:18

На жената - нежност от музика и цветове

  Poesía
991 0 14

За теб е моята усмивка и страстна целувка.
Препуска горещата нощ към ласките на зората,
превърнала телата ни в божествена милувка.
Вълни от щастие докрай изпълват сърцата.

В очите ти, езера бездънни, прочитам съдбата,
с косите си галиш като копринени ветрове.
Тялото ти е най-прекрасното нещо на Земята.
Ти си жената - нежност от музика и цветове.

Потъват сънищата ни в синята гръд на небето,
пътеки с рози постлани водят душите напред.
Бисерни капки роса със свежест ръсят полето.
Обичам те! Силата на изгрева се усеща навред.

Любовта слънчева кипи като пареща лава,
мостове от чувства между душите гради.
Открият ли се две съкровища, така става,
реалността красива замества чудни мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...