19.05.2009 г., 11:18

На жената - нежност от музика и цветове

985 0 14

За теб е моята усмивка и страстна целувка.
Препуска горещата нощ към ласките на зората,
превърнала телата ни в божествена милувка.
Вълни от щастие докрай изпълват сърцата.

В очите ти, езера бездънни, прочитам съдбата,
с косите си галиш като копринени ветрове.
Тялото ти е най-прекрасното нещо на Земята.
Ти си жената - нежност от музика и цветове.

Потъват сънищата ни в синята гръд на небето,
пътеки с рози постлани водят душите напред.
Бисерни капки роса със свежест ръсят полето.
Обичам те! Силата на изгрева се усеща навред.

Любовта слънчева кипи като пареща лава,
мостове от чувства между душите гради.
Открият ли се две съкровища, така става,
реалността красива замества чудни мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...