За теб е моята усмивка и страстна целувка.
Препуска горещата нощ към ласките на зората,
превърнала телата ни в божествена милувка.
Вълни от щастие докрай изпълват сърцата.
В очите ти, езера бездънни, прочитам съдбата,
с косите си галиш като копринени ветрове.
Тялото ти е най-прекрасното нещо на Земята.
Ти си жената - нежност от музика и цветове.
Потъват сънищата ни в синята гръд на небето,
пътеки с рози постлани водят душите напред.
Бисерни капки роса със свежест ръсят полето.
Обичам те! Силата на изгрева се усеща навред.
Любовта слънчева кипи като пареща лава,
мостове от чувства между душите гради.
Открият ли се две съкровища, така става,
реалността красива замества чудни мечти.
© Васил Георгиев Все права защищены