komshin (Димитър Митов)
57 6
22 abr 2009, 17:59

На жената от нета 

  Poesía
741 0 3

 

 

1.  Ти казваш, че ме харесваш,

    а може би обичаш?

     Да вярвам ли?

     Да страдам,

     да се възгордея...

     Не знам! Объркан съм, смутен...

    И ощастливен!

    И питам се дали това е за мен,

    дали го заслужавам?!?

    Не знам! Не знам!

    Знам, че някъде си там отсреща,

    че мислите ти са със мен

    и това ми стига засега!

    Ех, че съдба!

    Но не искам и в игра да се превърне!

    В блудкав буламач!

    Не искам после плач, сълзи, страдание,

    не желая и горчиви дни!

    Това са мойте опасения,

    това е моят страх!

    Страхът на стареца смирен,

    но все още неизпепелен!

 

2. Огнище старо се не рови,

    защото тлее жар!

    А от жар се огън пали!

    А огънят гори, изгаря!

   От изгореното боли, остават рани...

   Да ближеш рани пак боли...

   С чувствата ми не играй!

   Не желая сърце да ме боли!

   Сърце в ръце се дава,

   но полет, дух - едва ли...

   Затова сърцето си ще дам,

   но другото - не знам! Едва ли!

© Димитър Митов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??