На жената от нета
1. Ти казваш, че ме харесваш,
а може би обичаш?
Да вярвам ли?
Да страдам,
да се възгордея...
Не знам! Объркан съм, смутен...
И ощастливен!
И питам се дали това е за мен,
дали го заслужавам?!?
Не знам! Не знам!
Знам, че някъде си там отсреща,
че мислите ти са със мен
и това ми стига засега!
Ех, че съдба!
Но не искам и в игра да се превърне!
В блудкав буламач!
Не искам после плач, сълзи, страдание,
не желая и горчиви дни!
Това са мойте опасения,
това е моят страх!
Страхът на стареца смирен,
но все още неизпепелен!
2. Огнище старо се не рови,
защото тлее жар!
А от жар се огън пали!
А огънят гори, изгаря!
От изгореното боли, остават рани...
Да ближеш рани пак боли...
С чувствата ми не играй!
Не желая сърце да ме боли!
Сърце в ръце се дава,
но полет, дух - едва ли...
Затова сърцето си ще дам,
но другото - не знам! Едва ли!
© Димитър Митов All rights reserved.
)))
