4 feb 2015, 7:47

На живо

  Poesía
658 0 4

 

 

 

     Далечна,

     незрима 

     като въздух,

     неуловима

     като дъга,

     иконописах те

     на живо

     с трептящата 

     ръка

     на безбожника

     монах

     като картина,

     като икона

     на моята стена...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Брей! Сега вече се впечатлих. Мен ме няма в краткостите, така че ги ценя в другите.
  • Икономично и с един единствен глагол в 14 реда, е постигнат поетичен ефект!

    Поздравление, Валдемар! Хубаво стихотворение!
  • Благодаря, моряко! Поздрави и от мен!
  • Мечтателю, художнико, безбожнико, монахо!
    Поздрав за истинския стих!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...