4.02.2015 г., 7:47

На живо

656 0 4

 

 

 

     Далечна,

     незрима 

     като въздух,

     неуловима

     като дъга,

     иконописах те

     на живо

     с трептящата 

     ръка

     на безбожника

     монах

     като картина,

     като икона

     на моята стена...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Брей! Сега вече се впечатлих. Мен ме няма в краткостите, така че ги ценя в другите.
  • Икономично и с един единствен глагол в 14 реда, е постигнат поетичен ефект!

    Поздравление, Валдемар! Хубаво стихотворение!
  • Благодаря, моряко! Поздрави и от мен!
  • Мечтателю, художнико, безбожнико, монахо!
    Поздрав за истинския стих!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...