Feb 4, 2015, 7:47 AM

На живо

  Poetry
657 0 4

 

 

 

     Далечна,

     незрима 

     като въздух,

     неуловима

     като дъга,

     иконописах те

     на живо

     с трептящата 

     ръка

     на безбожника

     монах

     като картина,

     като икона

     на моята стена...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валдемар All rights reserved.

Comments

Comments

  • Брей! Сега вече се впечатлих. Мен ме няма в краткостите, така че ги ценя в другите.
  • Икономично и с един единствен глагол в 14 реда, е постигнат поетичен ефект!

    Поздравление, Валдемар! Хубаво стихотворение!
  • Благодаря, моряко! Поздрави и от мен!
  • Мечтателю, художнико, безбожнико, монахо!
    Поздрав за истинския стих!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....