4 февр. 2015 г., 07:47

На живо

659 0 4

 

 

 

     Далечна,

     незрима 

     като въздух,

     неуловима

     като дъга,

     иконописах те

     на живо

     с трептящата 

     ръка

     на безбожника

     монах

     като картина,

     като икона

     на моята стена...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Брей! Сега вече се впечатлих. Мен ме няма в краткостите, така че ги ценя в другите.
  • Икономично и с един единствен глагол в 14 реда, е постигнат поетичен ефект!

    Поздравление, Валдемар! Хубаво стихотворение!
  • Благодаря, моряко! Поздрави и от мен!
  • Мечтателю, художнико, безбожнико, монахо!
    Поздрав за истинския стих!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...