12 abr 2008, 17:40

На живота броеницата...

  Poesía
970 0 7
Безбройните нощи
самотни
нанизвах.
И всеки ден -
парченце от душата
откъсвах.

Ранена, в на живота броеницата
аз нижех -
любов и надежди,
сълзи и страх…

Чакам те,
от времена безмерни
все тук -
до прозореца стоя.
Притихнала във свойта болка,
от мъка
неусетно се топя.

Нощите изпращах
и посрещах -
със счупена надежда
и разкъсани мечти.
Дори и мисълта
лика ти не довежда...
Забравата…
тя всичко
разруши!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...