Apr 12, 2008, 5:40 PM

На живота броеницата...

Poetry

967 0 7

Безбройните нощи
самотни
нанизвах.
И всеки ден -
парченце от душата
откъсвах.

Ранена, в на живота броеницата
аз нижех -
любов и надежди,
сълзи и страх…

Чакам те,
от времена безмерни
все тук -
до прозореца стоя.
Притихнала във свойта болка,
от мъка
неусетно се топя.

Нощите изпращах
и посрещах -
със счупена надежда
и разкъсани мечти.
Дори и мисълта
лика ти не довежда...
Забравата…
тя всичко
разруши!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Честит Имен Ден, Гери!
Бъди здрава, щастлива и обичана!

2008-05-06T02:52:38+03:00
natalia (Наталия Божилова)

забравата понякога лекува, хубав стих

2008-04-15T15:22:28+03:00
Веси (Весела Кънчева)

И всеки ден -
парченце от душата
откъсвах.

И то се чувства от всяка дума,невероятен стих-браво!!!

2008-04-14T22:22:42+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Толково...толкова хубаво...!
много тъга...родила великолепен стих!
с обич, мила Гергана.

2008-04-13T16:10:13+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Личи си колко е била голяма тъгата ти, но сега... сега е ред на по-щастливи стихове!Нали, миличка?
Прегръщам те!

2008-04-13T09:42:24+03:00