Apr 12, 2008, 5:40 PM

На живота броеницата...

  Poetry
969 0 7
Безбройните нощи
самотни
нанизвах.
И всеки ден -
парченце от душата
откъсвах.

Ранена, в на живота броеницата
аз нижех -
любов и надежди,
сълзи и страх…

Чакам те,
от времена безмерни
все тук -
до прозореца стоя.
Притихнала във свойта болка,
от мъка
неусетно се топя.

Нощите изпращах
и посрещах -
със счупена надежда
и разкъсани мечти.
Дори и мисълта
лика ти не довежда...
Забравата…
тя всичко
разруши!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...