Apr 12, 2008, 5:40 PM

На живота броеницата... 

  Poetry
580 0 7
Безбройните нощи
самотни
нанизвах.
И всеки ден -
парченце от душата
откъсвах.

Ранена, в на живота броеницата
аз нижех -
любов и надежди,
сълзи и страх…

Чакам те,
от времена безмерни
все тук -
до прозореца стоя.
Притихнала във свойта болка,
от мъка
неусетно се топя.

Нощите изпращах
и посрещах -
със счупена надежда
и разкъсани мечти.
Дори и мисълта
лика ти не довежда...
Забравата…
тя всичко
разруши!

© Гергана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Честит Имен Ден, Гери!
    Бъди здрава, щастлива и обичана!
  • забравата понякога лекува, хубав стих
  • И всеки ден -
    парченце от душата
    откъсвах.


    И то се чувства от всяка дума,невероятен стих-браво!!!
  • Толково...толкова хубаво...!
    много тъга...родила великолепен стих!
    с обич, мила Гергана.
  • Личи си колко е била голяма тъгата ти, но сега... сега е ред на по-щастливи стихове!Нали, миличка?
    Прегръщам те!
  • Великолепен стих си сътворила,Герганче!Прегръдки!
  • Тъжно - до безнадеждност. Мъката е изразена с точни и красиви метафори, които придават на стила ярка образност.
    Поздрав за това постижение!
Random works
: ??:??