На живота броеницата...
Безбройните нощи
самотни
нанизвах.
И всеки ден -
парченце от душата
откъсвах.
Ранена, в на живота броеницата
аз нижех -
любов и надежди,
сълзи и страх…
Чакам те,
от времена безмерни
все тук -
до прозореца стоя.
Притихнала във свойта болка,
от мъка
неусетно се топя.
Нощите изпращах
и посрещах -
със счупена надежда
и разкъсани мечти.
Дори и мисълта
лика ти не довежда...
Забравата…
тя всичко
разруши!
самотни
нанизвах.
И всеки ден -
парченце от душата
откъсвах.
Ранена, в на живота броеницата
аз нижех -
любов и надежди,
сълзи и страх…
Чакам те,
от времена безмерни
все тук -
до прозореца стоя.
Притихнала във свойта болка,
от мъка
неусетно се топя.
Нощите изпращах
и посрещах -
със счупена надежда
и разкъсани мечти.
Дори и мисълта
лика ти не довежда...
Забравата…
тя всичко
разруши!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Всички права запазени
