29 jun 2017, 20:59  

На живота сивата тетрадка

635 0 2

НА ЖИВОТА СИВАТА ТЕТРАДКА

 

Аз зная, че моето време е малко

и зная, че тук съм за кратко…

следи – като пишеща в бяло писалка,

оставям в таз сива тетрадка,

която нехайно живот се нарича,

която тъй бързо изтича,

която е празна и дяволски чиста,

в която с години записвах:

успехи, провали, любов и омраза,

и много моменти прекрасни,

и скъпи приятелства в дните неясни,

които от глупост изрязах…

аз зная, че малко живот ми остава

и после блажена забрава…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
    Дано да е смислен престоят тук.
  • А, не...нищо няма да изрязваш...има още много записки да водиш. Всички сме за кратко тук, но нека направим смислен престоя си! А стихото ти, е много хубаво! Поздравления!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....