29 июн. 2017 г., 20:59  

На живота сивата тетрадка

626 0 2

НА ЖИВОТА СИВАТА ТЕТРАДКА

 

Аз зная, че моето време е малко

и зная, че тук съм за кратко…

следи – като пишеща в бяло писалка,

оставям в таз сива тетрадка,

която нехайно живот се нарича,

която тъй бързо изтича,

която е празна и дяволски чиста,

в която с години записвах:

успехи, провали, любов и омраза,

и много моменти прекрасни,

и скъпи приятелства в дните неясни,

които от глупост изрязах…

аз зная, че малко живот ми остава

и после блажена забрава…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
    Дано да е смислен престоят тук.
  • А, не...нищо няма да изрязваш...има още много записки да водиш. Всички сме за кратко тук, но нека направим смислен престоя си! А стихото ти, е много хубаво! Поздравления!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...