15 may 2008, 15:29

„На животните с любов”

1K 0 1
 

 

Нощ тъмна, мрачна и потайна.

Аз съм зет в Покрайна*.

Пие ми се, та ми се реве,

но далече е на тъста заветното мазе.

Но роден съм Дражинчанин аз.

Допие ли ми се -

намирам къркане от раз.

Ех, зима е,

то ме зове

- там, затворено зад якото резе.

В буре старо то бълбука

и сякаш ми нашепва и ми гука:

- Аз съм тука, тука...

С трепереща ръка

отварям аз залостена врата.

И навън, сякаш в сън

се промъквам като озъбен таласъм.

По терлички в мрака се прокрадвам,

защото искам

душичката си клета

с още глътка нежна да зарадвам.

Но навън във мрака

страшно изпитание ме чака.

Куче едро

пред мазето неспокойно бди,

прасенце клето кротко си грухти,

на всички патици, кокошки, пуйки

ама въобще не им се спи.

И знам, че всичко туй ме чака

за да загрухти, залае и закряка!

Ох, тогава

с тъжен поглед се досещам за това,

че днес не нахраних

нито куче, нито пуйка, ни свиня...

Мисията ми полунощна

затова пропада,

няма да има за мен

винена награда.

Затова бъдете предвидливи:

- Обичайте животните,

независимо дали са питомни или диви.

През деня им дайте къшей хляб,

за да не ви мъчи по нощите

алкохолен глад!!!

 

*Покрайна е село до Видин, прочуто с хубавите си жени, доброто си вино и като родно място на Даниел Боримиров. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...