11 mar 2010, 13:38

На качествата от...

  Poesía
674 0 0

Сам с мислите си

се замислям

за смисъла на въздуха да се вдишва.

На качествата, от които същността ми
ражда тежки сълзи, веждите ми настръхват даже,

спирам ги с разсъжденията си, за да се чудя безкрайно над

дадената неразбираемост.

Свободен съм с болката си, събудена от чуждите

болки.

Открива се със светлина добротата съвършена,

сред некачествената дадена жестокост.

Не искам да са били дадени лошите неща, но на тях

благодаря, че разграничавам самонаказваща се

самота с причиняващи болки по непредназначение

от смисъла на чистия въздух с доброта, прегръщана

с топлината и свободата - чудесата и вълшебствата.

 

                                                                                                                             Г.Ф.Т

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...