11 mar 2010, 13:38

На качествата от...

  Poesía
668 0 0

Сам с мислите си

се замислям

за смисъла на въздуха да се вдишва.

На качествата, от които същността ми
ражда тежки сълзи, веждите ми настръхват даже,

спирам ги с разсъжденията си, за да се чудя безкрайно над

дадената неразбираемост.

Свободен съм с болката си, събудена от чуждите

болки.

Открива се със светлина добротата съвършена,

сред некачествената дадена жестокост.

Не искам да са били дадени лошите неща, но на тях

благодаря, че разграничавам самонаказваща се

самота с причиняващи болки по непредназначение

от смисъла на чистия въздух с доброта, прегръщана

с топлината и свободата - чудесата и вълшебствата.

 

                                                                                                                             Г.Ф.Т

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...