Сам с мислите си
се замислям
за смисъла на въздуха да се вдишва.
На качествата, от които същността ми
ражда тежки сълзи, веждите ми настръхват даже,
спирам ги с разсъжденията си, за да се чудя безкрайно над
дадената неразбираемост.
Свободен съм с болката си, събудена от чуждите
болки.
Открива се със светлина добротата съвършена,
сред некачествената дадена жестокост.
Не искам да са били дадени лошите неща, но на тях ...