11.03.2010 г., 13:38

На качествата от...

671 0 0

Сам с мислите си

се замислям

за смисъла на въздуха да се вдишва.

На качествата, от които същността ми
ражда тежки сълзи, веждите ми настръхват даже,

спирам ги с разсъжденията си, за да се чудя безкрайно над

дадената неразбираемост.

Свободен съм с болката си, събудена от чуждите

болки.

Открива се със светлина добротата съвършена,

сред некачествената дадена жестокост.

Не искам да са били дадени лошите неща, но на тях

благодаря, че разграничавам самонаказваща се

самота с причиняващи болки по непредназначение

от смисъла на чистия въздух с доброта, прегръщана

с топлината и свободата - чудесата и вълшебствата.

 

                                                                                                                             Г.Ф.Т

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Табаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...