11.03.2010 г., 13:38

На качествата от...

669 0 0

Сам с мислите си

се замислям

за смисъла на въздуха да се вдишва.

На качествата, от които същността ми
ражда тежки сълзи, веждите ми настръхват даже,

спирам ги с разсъжденията си, за да се чудя безкрайно над

дадената неразбираемост.

Свободен съм с болката си, събудена от чуждите

болки.

Открива се със светлина добротата съвършена,

сред некачествената дадена жестокост.

Не искам да са били дадени лошите неща, но на тях

благодаря, че разграничавам самонаказваща се

самота с причиняващи болки по непредназначение

от смисъла на чистия въздух с доброта, прегръщана

с топлината и свободата - чудесата и вълшебствата.

 

                                                                                                                             Г.Ф.Т

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Табаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...