5 may 2012, 10:44

На кадем 

  Poesía » De amor
736 0 9

 

От мечтите, дето си откраднах,

пристан си направих…Да ме чака.

После някак по – геройски падах

и намятах болката си с мрака.

 

Слънцето в очите ми се спъна,

от сълзите сила да си вземе…

После се провря през плет от тръни,

миг преди на запад да поеме.

 

И ми даде жажда, да съм твоя,

щом намеря сили да те искам.

Даже и вълните на прибоя,

път към теб в нозете ми разплискват…

 

Знам, на теб съдбата ме обрече,

с нея да се боря, нямам сили…

На кадем светът ми е наречен,

щом в тревога твоя свят намира…

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??