May 5, 2012, 10:44 AM

На кадем 

  Poetry » Love
734 0 9

 

От мечтите, дето си откраднах,

пристан си направих…Да ме чака.

После някак по – геройски падах

и намятах болката си с мрака.

 

Слънцето в очите ми се спъна,

от сълзите сила да си вземе…

После се провря през плет от тръни,

миг преди на запад да поеме.

 

И ми даде жажда, да съм твоя,

щом намеря сили да те искам.

Даже и вълните на прибоя,

път към теб в нозете ми разплискват…

 

Знам, на теб съдбата ме обрече,

с нея да се боря, нямам сили…

На кадем светът ми е наречен,

щом в тревога твоя свят намира…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??