На кадем
От мечтите, дето си откраднах,
пристан си направих…Да ме чака.
После някак по – геройски падах
и намятах болката си с мрака.
Слънцето в очите ми се спъна,
от сълзите сила да си вземе…
После се провря през плет от тръни,
миг преди на запад да поеме.
И ми даде жажда, да съм твоя,
щом намеря сили да те искам.
Даже и вълните на прибоя,
път към теб в нозете ми разплискват…
Знам, на теб съдбата ме обрече,
с нея да се боря, нямам сили…
На кадем светът ми е наречен,
щом в тревога твоя свят намира…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
