17 ago 2021, 17:46

На какво

  Poesía » Civil
495 1 3

На какво се радваш, Българийо?

На абсурдите ли в които живееш?

На тирадите лъжовни изпяла властта

от европейски програми не спря да линееш.

 

На какво залагаш, Българийо?

Изоставена, непотребна, отритната...

Закрила заводи, фабрики, човешки права

горчив спомен в сърцата потиснала.

 

На какво разчиташ, Българийо?

Днес си икономически просяк.

Ядеш ГМО-вносна, безвкусна храна,

а земите твои линеят без досег.

 

Къде остана онзи вътрешен плам,

от какво сломи се лъвския дух?

Осакатена, превила млади съдби

днес си повече мащеха, от която боли.

 

Ех, Българийо, ти не си само земя...

Ти си плът и кръв от народ.

Ти си разум, растящ порив, размах на крила,

жив потомък от най-древен род.

 

Събуди се, Българийо! Събуди се сега!

Настъпи часът да бъдеш единна и смела!

Спри своеволията продали честта

и промени най-после, участта си нелека!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миночка, Катя, благодаря сърдечно!
  • Поздравления за стиха ти,Валя!
  • Като гледам какво се случва в парламента, какви хора се натискат да управляват, май никога няма да се промени животът ни. По някога си мисля, по добре извънземните да дойдат, но и те някъде се скриха, бай Ганьо ги уплаши! Подкрепям написаното!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...