11 nov 2022, 10:06

На Калоян

502 0 1
                             На Калоян 
                             (моят син)

 

 

Когато ми написа тези остри слова,

аз мислех че те са на твоята майка.

Много ме заболя и появи се голяма тъга,

тя ваша майка е но за друго тя се вайка.

 

Когато ми написа тези остри слова,

аз не повярвах че са от теб, мое дете!

Защото те обичам както някога, момче,

когато те люлеех на ръцете си като бебе.

 

Когато ми написа тези остри слова,

много ме заболя отляво, моето сърце.

А казват само мускул било, не е така,

то е душата и сърцето на пораснало дете!

 

Когато ми написа тези остри слова,

спомних си вашето детство с усмивка.

Бяхме заедно рядко, баща със своите деца,

един спомен незабравим, една сбъдната мечта!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...