На Калоян 

                             (моят син)

Когато ми написа тези остри слова,

аз мислех че те са на твоята майка.

Много ме заболя и появи се голяма тъга,

тя ваша майка е но за друго тя се вайка.

Когато ми написа тези остри слова,

аз не повярвах че са от теб, мое дете!

Защото те обичам както някога, момче,

когато те люлеех на ръцете си като бебе.

Когато ми написа тези остри слова,

много ме заболя отляво, моето сърце.

А казват само мускул било, не е така,

то е душата и сърцето на пораснало дете!

Когато ми написа тези остри слова,

спомних си вашето детство с усмивка.

Бяхме заедно рядко, баща със своите деца,

един спомен незабравим, една сбъдната мечта!