през брезови ресници
разлиства се бяло денят
по пръстите си топли мисли
спуска тихо
и ги раздипля в бели повеи
по пръхкавото още слънце
наронило
с омарен дъх
наниз ситен маргарит
за самодиви-облаци с коси от свила
разпуснати на пръски
бели водопади
и по дъгата ръси
капки цвят
© Дора Павлова Todos los derechos reservados