На Карлос

11 ago 2024, 6:33

Poesía » Civil

239 1 2

Той е българин - Карлос Насар,

с нетипичното българско име.

Великан е, на щангите цар,

не е просто момче, исполин е.

Той роден е в Париж, но живя

в този град, забравен от Бога.

Той се върна в Париж и успя

да разплаче от гордост народа.

Той е българин, наш'то момче,

вдига цяла страна на плещите си.

И под родното синьо небе

иска смело да следва мечтите си.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Izku6enie (Зорница Петровска)

2024-12-13T11:36:24+02:00

Благодаря ти, Бо! Карлос ми е градски и за това съм още по-горда с неговите успехи.❤️
BoBoteva (Bo Boteva)

2024-12-13T10:00:57+02:00

Още по-актуален стих, Зорница! Браво, че си го възпяпла, браво и на него! Мотивът за малките градчета, за които чуваме и се сещаме с добро, само ако стане нещо велико, също ме докосна.