11.08.2024 г., 6:33

На Карлос

753 1 2

Той е българин - Карлос Насар,

с нетипичното българско име.

Великан е, на щангите цар,

не е просто момче, исполин е. 

 

Той роден е в Париж, но живя

в този град, забравен от Бога.

Той се върна в Париж и успя

да разплаче от гордост народа.

 

Той е българин, наш'то момче,

вдига цяла страна на плещите си.

И под родното синьо небе

иска смело да следва мечтите си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Петровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Бо! Карлос ми е градски и за това съм още по-горда с неговите успехи.❤️
  • Още по-актуален стих, Зорница! Браво, че си го възпяпла, браво и на него! Мотивът за малките градчета, за които чуваме и се сещаме с добро, само ако стане нещо велико, също ме докосна.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...