11 авг. 2024 г., 06:33

На Карлос

765 1 2

Той е българин - Карлос Насар,

с нетипичното българско име.

Великан е, на щангите цар,

не е просто момче, исполин е. 

 

Той роден е в Париж, но живя

в този град, забравен от Бога.

Той се върна в Париж и успя

да разплаче от гордост народа.

 

Той е българин, наш'то момче,

вдига цяла страна на плещите си.

И под родното синьо небе

иска смело да следва мечтите си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Петровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Бо! Карлос ми е градски и за това съм още по-горда с неговите успехи.❤️
  • Още по-актуален стих, Зорница! Браво, че си го възпяпла, браво и на него! Мотивът за малките градчета, за които чуваме и се сещаме с добро, само ако стане нещо велико, също ме докосна.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...