На кея

     (Лодката на Любовта 2)

На кея лодката се поклаща сама,

а беше нашата лодка на любовта!

Прийждат към нея вълна след вълна,

а тя само трепва вързана за пристана.

За кратко бяхме заедно в нея двамина,

ти  и аз в нея, време беше но си отмина.

Може би така бе решила нашата съдба,

да остане така празна лодката ни сега!

Самотна старата лодка посреща изгрева,

и слънцето и се усмихва,дава и топлина.

Единственна, завързана за него в самота,

очаква ни, търси ни, пази нашите гребла!