На кея лодката се поклаща сама,
а беше нашата лодка на любовта!
Прийждат към нея вълна след вълна,
а тя само трепва вързана за пристана.
За кратко бяхме заедно в нея двамина,
ти и аз в нея, време беше но си отмина.
Може би така бе решила нашата съдба,
да остане така празна лодката ни сега!
Самотна старата лодка посреща изгрева,
и слънцето и се усмихва,дава и топлина.
Единственна, завързана за него в самота,
очаква ни, търси ни, пази нашите гребла!