На кея
435
0
1
На кея
(Лодката на Любовта 2)
На кея лодката се поклаща сама,
а беше нашата лодка на любовта!
Прийждат към нея вълна след вълна,
а тя само трепва вързана за пристана.
За кратко бяхме заедно в нея двамина,
ти и аз в нея, време беше но си отмина.
Може би така бе решила нашата съдба,
да остане така празна лодката ни сега!
Самотна старата лодка посреща изгрева,
и слънцето и се усмихва,дава и топлина.
Единственна, завързана за него в самота,
очаква ни, търси ни, пази нашите гребла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
