*Dark_Girl* (Вили)
323 1508
9 jul 2008, 9:49

На китариста (Моята съдба в стих) 

  Poesía » De amor
620 0 3
Обич моя, мислиш ли,
че не те обичам?
Обич моя, мислиш ли,
че не те искам?

Обич моя,
към мене не поглеждай!
Знай, грешно е!
Обичам те, грешно е!

Обич, остани си ти
винаги мечта... вечна мечта!
Аз свикнах с тази твоя
тъй красива илюзия и лъжа!

Не може обич вече да ти дам -
късно е, отиди си!
сърцето ми за нищо
не мога да ти продам!
Моля те, отиди си!

Кат' есен страшно закъсняла,
разкъсваща нощите горещи
търсиш или искаш нечия любов,
но и късче вече не мога от себе си
да взема - всичко ми отнеха!

Но както всеки път, щом те видя,
от погледа ти тъй омаен
любовта ти пак се ражда,
от нищото като от фарс
на чувствата стаен!

Любов, макар и грешна,
аз ще я забравя!
Не мога илюзии веч' да обичам,
колкото и да боли в дъното на
душата с окови ще я затворя!

А ти по пътя си върви,
животът посоките ни раздели!
Просто си отиди!

© Вили Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Имам един тежък свещник от ковано желязо. Седеше кротко на масата. Веднъж понечих да изправя покривката, която се беше килнала малко настрани, свещника се залюля и се сгромоляса право върху китарата, стояща на близката стойка. Много неприятно издра боята и фингърборда. После цял ден не спрях да свиря, от гузна съвест. Сега ми е смешно дори.
    Ти, Хобитчо, реши ли кое е по-голямо?
  • Тъжно!.. Но красиво.. Нека си отиде... Явно само болка причинява!...
    Поздрав!
  • защо така тъгуваш...
    тъжно усещане за невъзможност...
    прегръщам те, мила Вили с обич.
Propuestas
: ??:??