9.07.2008 г., 9:49

На китариста (Моята съдба в стих)

776 0 3
Обич моя, мислиш ли,
че не те обичам?
Обич моя, мислиш ли,
че не те искам?

Обич моя,
към мене не поглеждай!
Знай, грешно е!
Обичам те, грешно е!

Обич, остани си ти
винаги мечта... вечна мечта!
Аз свикнах с тази твоя
тъй красива илюзия и лъжа!

Не може обич вече да ти дам -
късно е, отиди си!
сърцето ми за нищо
не мога да ти продам!
Моля те, отиди си!

Кат' есен страшно закъсняла,
разкъсваща нощите горещи
търсиш или искаш нечия любов,
но и късче вече не мога от себе си
да взема - всичко ми отнеха!

Но както всеки път, щом те видя,
от погледа ти тъй омаен
любовта ти пак се ражда,
от нищото като от фарс
на чувствата стаен!

Любов, макар и грешна,
аз ще я забравя!
Не мога илюзии веч' да обичам,
колкото и да боли в дъното на
душата с окови ще я затворя!

А ти по пътя си върви,
животът посоките ни раздели!
Просто си отиди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имам един тежък свещник от ковано желязо. Седеше кротко на масата. Веднъж понечих да изправя покривката, която се беше килнала малко настрани, свещника се залюля и се сгромоляса право върху китарата, стояща на близката стойка. Много неприятно издра боята и фингърборда. После цял ден не спрях да свиря, от гузна съвест. Сега ми е смешно дори.
    Ти, Хобитчо, реши ли кое е по-голямо?
  • Тъжно!.. Но красиво.. Нека си отиде... Явно само болка причинява!...
    Поздрав!
  • защо така тъгуваш...
    тъжно усещане за невъзможност...
    прегръщам те, мила Вили с обич.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...