На китариста (Моята съдба в стих)
Обич моя, мислиш ли,
че не те обичам?
Обич моя, мислиш ли,
че не те искам?
Обич моя,
към мене не поглеждай!
Знай, грешно е!
Обичам те, грешно е!
Обич, остани си ти
винаги мечта... вечна мечта!
Аз свикнах с тази твоя
тъй красива илюзия и лъжа!
Не може обич вече да ти дам -
късно е, отиди си!
сърцето ми за нищо
не мога да ти продам!
Моля те, отиди си!
Кат' есен страшно закъсняла,
разкъсваща нощите горещи
търсиш или искаш нечия любов,
но и късче вече не мога от себе си
да взема - всичко ми отнеха!
Но както всеки път, щом те видя,
от погледа ти тъй омаен
любовта ти пак се ражда,
от нищото като от фарс
на чувствата стаен!
Любов, макар и грешна,
аз ще я забравя!
Не мога илюзии веч' да обичам,
колкото и да боли в дъното на
душата с окови ще я затворя!
А ти по пътя си върви,
животът посоките ни раздели!
Просто си отиди!
че не те обичам?
Обич моя, мислиш ли,
че не те искам?
Обич моя,
към мене не поглеждай!
Знай, грешно е!
Обичам те, грешно е!
Обич, остани си ти
винаги мечта... вечна мечта!
Аз свикнах с тази твоя
тъй красива илюзия и лъжа!
Не може обич вече да ти дам -
късно е, отиди си!
сърцето ми за нищо
не мога да ти продам!
Моля те, отиди си!
Кат' есен страшно закъсняла,
разкъсваща нощите горещи
търсиш или искаш нечия любов,
но и късче вече не мога от себе си
да взема - всичко ми отнеха!
Но както всеки път, щом те видя,
от погледа ти тъй омаен
любовта ти пак се ражда,
от нищото като от фарс
на чувствата стаен!
Любов, макар и грешна,
аз ще я забравя!
Не мога илюзии веч' да обичам,
колкото и да боли в дъното на
душата с окови ще я затворя!
А ти по пътя си върви,
животът посоките ни раздели!
Просто си отиди!
© Вили All rights reserved.
