6 dic 2022, 13:13

На колегата

  Poesía » Civil
575 1 0

Прегърбен пред компютъра стоиш,

в монитора се взираш многократно.

Не зная колко ти ще издържиш

и надали туй бреме е приятно.

 

Но ти инат си, ти си великан –

клавишите натискаш без пощада.

Изправил си се като истукан,

но вярвай ми – не чака те награда!

 

Диоптъра ще вдигнеш без съмнение,

ръцете ти ще се раздрънкат,

килата ще стопиш от притеснение,

а ставите-и те ще мрънкат.

 

Затуй разпускай със другари,

колеги, гаджета и... прочие,

по често, да не ти стовари

животът свойто многоточие!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...