6 dic 2022, 13:13

На колегата

  Poesía » Civil
583 1 0

Прегърбен пред компютъра стоиш,

в монитора се взираш многократно.

Не зная колко ти ще издържиш

и надали туй бреме е приятно.

 

Но ти инат си, ти си великан –

клавишите натискаш без пощада.

Изправил си се като истукан,

но вярвай ми – не чака те награда!

 

Диоптъра ще вдигнеш без съмнение,

ръцете ти ще се раздрънкат,

килата ще стопиш от притеснение,

а ставите-и те ще мрънкат.

 

Затуй разпускай със другари,

колеги, гаджета и... прочие,

по често, да не ти стовари

животът свойто многоточие!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...