6 dic 2022, 13:13

На колегата

  Poesía » Civil
574 1 0

Прегърбен пред компютъра стоиш,

в монитора се взираш многократно.

Не зная колко ти ще издържиш

и надали туй бреме е приятно.

 

Но ти инат си, ти си великан –

клавишите натискаш без пощада.

Изправил си се като истукан,

но вярвай ми – не чака те награда!

 

Диоптъра ще вдигнеш без съмнение,

ръцете ти ще се раздрънкат,

килата ще стопиш от притеснение,

а ставите-и те ще мрънкат.

 

Затуй разпускай със другари,

колеги, гаджета и... прочие,

по често, да не ти стовари

животът свойто многоточие!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...