Dec 6, 2022, 1:13 PM

На колегата

  Poetry » Civic
573 1 0

Прегърбен пред компютъра стоиш,

в монитора се взираш многократно.

Не зная колко ти ще издържиш

и надали туй бреме е приятно.

 

Но ти инат си, ти си великан –

клавишите натискаш без пощада.

Изправил си се като истукан,

но вярвай ми – не чака те награда!

 

Диоптъра ще вдигнеш без съмнение,

ръцете ти ще се раздрънкат,

килата ще стопиш от притеснение,

а ставите-и те ще мрънкат.

 

Затуй разпускай със другари,

колеги, гаджета и... прочие,

по често, да не ти стовари

животът свойто многоточие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Янков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....