Dec 6, 2022, 1:13 PM

На колегата

  Poetry » Civic
581 1 0

Прегърбен пред компютъра стоиш,

в монитора се взираш многократно.

Не зная колко ти ще издържиш

и надали туй бреме е приятно.

 

Но ти инат си, ти си великан –

клавишите натискаш без пощада.

Изправил си се като истукан,

но вярвай ми – не чака те награда!

 

Диоптъра ще вдигнеш без съмнение,

ръцете ти ще се раздрънкат,

килата ще стопиш от притеснение,

а ставите-и те ще мрънкат.

 

Затуй разпускай със другари,

колеги, гаджета и... прочие,

по често, да не ти стовари

животът свойто многоточие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Янков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....