11 abr 2007, 21:10

На колене

  Poesía
1.1K 0 0
 

 

НА КОЛЕНЕ

 

Как бавно часовете си отиват

и дваж по-бавно се превръщат в дни,

лениво те  във седмици се скриват,

а казват уж, че времето лети...

 

И виждам на дивана неотлъчно -

единствен гост в деня и вечерта -

е седнала и се усмихва злъчно,

сама госпожицата Самота.

 

Аз знам, ще бъде моя спътник,

безмилостно след мене ще върви,

със мен рамо до рамо ще се мъкне

и начина да я сразя ще е един.

 

 

А този начин знаеш го прекрасно

и знаеш, че когато да решиш,

без трудности - така просто и ясно,

ти нея - самотата - ще сразиш.

 

И мястото на скучната и сива,

потайната и няма самота,

до мене ще заемеш - ведра, жива,

обляна в чиста синя светлина.

И в тази светлина веднъж погледнал,

обгърнал нежно твойте рамене,

аз няма да стоя до тебе седнал -

пред тебе ще стоя на колене!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Власакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...