НА КОЛЕНЕ
Как бавно часовете си отиват
и дваж по-бавно се превръщат в дни,
лениво те във седмици се скриват,
а казват уж, че времето лети...
И виждам на дивана неотлъчно -
единствен гост в деня и вечерта -
е седнала и се усмихва злъчно,
сама госпожицата Самота.
Аз знам, ще бъде моя спътник,
безмилостно след мене ще върви,
със мен рамо до рамо ще се мъкне ...