НА КОЛЕНЕ

Как бавно часовете си отиват

и дваж по-бавно се превръщат в дни,

лениво те  във седмици се скриват,

а казват уж, че времето лети...

И виждам на дивана неотлъчно -

единствен гост в деня и вечерта -

е седнала и се усмихва злъчно,

сама госпожицата Самота.

Аз знам, ще бъде моя спътник,

безмилостно след мене ще върви,

със мен рамо до рамо ще се мъкне

и начина да я сразя ще е един.

А този начин знаеш го прекрасно

и знаеш, че когато да решиш,

без трудности - така просто и ясно,

ти нея - самотата - ще сразиш.

И мястото на скучната и сива,

потайната и няма самота,

до мене ще заемеш - ведра, жива,

обляна в чиста синя светлина.

И в тази светлина веднъж погледнал,

обгърнал нежно твойте рамене,

аз няма да стоя до тебе седнал -

пред тебе ще стоя на колене!