На Корина
(за моя живот, мойта любов, мойта надежда)
Лежах там с цигара в ръката.
Гледах мойто момиче и мислех си за съдбата.
Как ме намери? Защо ме видя?
Въпроси без отговор за тебе, Корина,
и за твойта безкрайна душа -
само Бог знае колко любов има тя!
Знам всяка извивка на твоето тяло
и, да можех, щях да го нарисувам от край до край - цяло.
Но аз в ръцете съм схванат, бездарен,
и с четката държа се като попарен.
И ноти не зная мелодия да ти напиша,
но за тебе, Корина, направил бих всичко, докато все още дишам.
Правиш ме цял, правиш ме бог
и над моето царство властваш без срок.
Управляваш земите, полята, горите ми,
тъй както са подчинени на теб чувствата, мислите, дните ми.
Когато съм с тебе, Корина,
ти ме изпълваш, променяш,
и хаоса вътре във мене със благост заменяш.
Когато ти си до мене, Корина,
аз чувствам, че притежавам целия свят,
защото ти си до мене
и аз те държа за ръка.
Не ще те пусна, Корина, да си идеш от мен,
да промениш сърцето, душата ми и да си тръгнеш за ден.
Без теб ще съм голямо черно петно,
ще съм нещо, ако не съм със тебе в едно.
Не отнемай ти мойта мощ,
защото с тебе си тръгват моят ден, мойта нощ.
Без тебе ще съм като бездънна яма,
в която живот няма, и няма, и няма...
© Слън-Чо Todos los derechos reservados