На Корина

(за моя живот, мойта любов, мойта надежда)

Лежах там с цигара в ръката.

Гледах мойто момиче и мислех си за съдбата.

Как ме намери? Защо ме видя?

Въпроси без отговор за тебе, Корина,

                                          и за твойта безкрайна душа -

само Бог знае колко любов има тя!

Знам всяка извивка на твоето тяло

и, да можех, щях да го нарисувам от край до край - цяло.

Но аз в ръцете съм схванат, бездарен,

и с четката държа се като попарен.

И ноти не зная мелодия да ти напиша,

но за тебе, Корина, направил бих всичко, докато все още дишам.

Правиш ме цял, правиш ме бог

и над моето царство властваш без срок.

Управляваш земите, полята, горите ми,

тъй както са подчинени на теб чувствата, мислите, дните ми.

Когато съм с тебе, Корина,

ти ме изпълваш, променяш,

и хаоса вътре във мене със благост заменяш.

Когато ти си до мене, Корина,

аз чувствам, че притежавам целия свят,

защото ти си до мене

и аз те държа за ръка.

Не ще те пусна, Корина, да си идеш от мен,

да промениш сърцето, душата ми и да си тръгнеш за ден.

Без теб ще съм голямо черно петно,

ще съм нещо, ако не съм със тебе в едно.

Не отнемай ти мойта мощ,

защото с тебе си тръгват моят ден, мойта нощ.

Без тебе ще съм като бездънна яма,

в която живот няма, и няма, и няма...