На косъм

2 oct 2014, 10:09

Poesía » De amor

321 1 0

Объркана съм. Как да бъда цяла

и как да се преструвам на щастлива,

щом всяка клетка плаче за раздяла,

а част от мене просто си отива…

Къде е таз причина да остана,

животът ми не е ли празна стая?

Как не любов дълбае вечна рана,

за теб да ми напомня чак докрая.

На косъм съм и ето полудявам –

раздялата е повече от сложна.

Кажи ми, Боже, как да се спасявам,

когато любовта е невъзможна?

01-10-2014 год.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.