Объркана съм. Как да бъда цяла
и как да се преструвам на щастлива,
щом всяка клетка плаче за раздяла,
а част от мене просто си отива…
Къде е таз причина да остана,
животът ми не е ли празна стая?
Как не любов дълбае вечна рана,
за теб да ми напомня чак докрая.
На косъм съм и ето полудявам –
раздялата е повече от сложна.
Кажи ми, Боже, как да се спасявам,
когато любовта е невъзможна?
01-10-2014 год.
© Надя Уорендър Всички права запазени