2.10.2014 г., 10:09 ч.

На косъм 

  Поезия » Любовна
361 1 0

Объркана съм. Как да бъда цяла

и как да се преструвам на щастлива,

щом всяка клетка плаче за раздяла,

а част от мене просто си отива…

Къде е таз причина да остана,

животът ми не е ли празна стая?

Как не любов дълбае вечна рана,

за теб да ми напомня чак докрая.

На косъм съм и ето полудявам –

раздялата е повече от сложна.

Кажи ми, Боже, как да се спасявам,

когато любовта е невъзможна?

 

01-10-2014 год.

© Надя Уорендър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??