24 abr 2010, 21:05

На котва

  Poesía » Otra
749 0 6

Гларусите викат ме от покрива:

 - Хей, приятел, тръгвай!... но не смея -

в пристана закотвих свойта лодка

и задълго разделих се с нея.

 

Тъжно е самотното корито,

а веслата в него глухо тракат,

щом морето плисва се сърдито

и вълните лодката подмятат.

 

Теб очаквам, лято, да ми върнеш

топлината, слънцето, звездите...

Вятърът попътен да прегърне

странника, отплавал към мечтите!

 

 

Скъпи приятели, гласувайте на адрес http://himn.plovdiv24.bg/ и на сайта на Радио Пловдив http://radioplovdiv.bg/poll/pollWindow.php?pollID=28   за  "Химн на град Пловдив" - текст: Мариан Кръстев и музика: Владимир Джамбазов.    БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!

Може да чуете и рок варианта на химна ето тук: http://www.youtube.com/watch?v=8TR3bIyUzRA

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще те прегърне, Приятелю...
    И не само вятъра!
    Здравей !!!
  • Толкова е красиво и някак образно написано...
    Стори ми се,че чух морето тук-в Пловдив!!!
    Поздрав,Мариане!
  • Защото си приятел, ще ти пратя лято по морският бриз-солена вода, шепа мидички и жълт пясък и част от лунната пътека откъртена нощем, по най-тихото на нощта.
  • Ех, непоправим мечтателю...
    Ще дойде обичаното лято...малко остана!
    Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...