24 abr 2010, 21:05

На котва

  Poesía » Otra
748 0 6

Гларусите викат ме от покрива:

 - Хей, приятел, тръгвай!... но не смея -

в пристана закотвих свойта лодка

и задълго разделих се с нея.

 

Тъжно е самотното корито,

а веслата в него глухо тракат,

щом морето плисва се сърдито

и вълните лодката подмятат.

 

Теб очаквам, лято, да ми върнеш

топлината, слънцето, звездите...

Вятърът попътен да прегърне

странника, отплавал към мечтите!

 

 

Скъпи приятели, гласувайте на адрес http://himn.plovdiv24.bg/ и на сайта на Радио Пловдив http://radioplovdiv.bg/poll/pollWindow.php?pollID=28   за  "Химн на град Пловдив" - текст: Мариан Кръстев и музика: Владимир Джамбазов.    БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!

Може да чуете и рок варианта на химна ето тук: http://www.youtube.com/watch?v=8TR3bIyUzRA

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще те прегърне, Приятелю...
    И не само вятъра!
    Здравей !!!
  • Толкова е красиво и някак образно написано...
    Стори ми се,че чух морето тук-в Пловдив!!!
    Поздрав,Мариане!
  • Защото си приятел, ще ти пратя лято по морският бриз-солена вода, шепа мидички и жълт пясък и част от лунната пътека откъртена нощем, по най-тихото на нощта.
  • Ех, непоправим мечтателю...
    Ще дойде обичаното лято...малко остана!
    Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...