Гларусите викат ме от покрива:
- Хей, приятел, тръгвай!... но не смея -
в пристана закотвих свойта лодка
и задълго разделих се с нея.
Тъжно е самотното корито,
а веслата в него глухо тракат,
щом морето плисва се сърдито
и вълните лодката подмятат.
Теб очаквам, лято, да ми върнеш
топлината, слънцето, звездите...
Вятърът попътен да прегърне
странника, отплавал към мечтите! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up