24.04.2010 г., 21:05

На котва

741 0 6

Гларусите викат ме от покрива:

 - Хей, приятел, тръгвай!... но не смея -

в пристана закотвих свойта лодка

и задълго разделих се с нея.

 

Тъжно е самотното корито,

а веслата в него глухо тракат,

щом морето плисва се сърдито

и вълните лодката подмятат.

 

Теб очаквам, лято, да ми върнеш

топлината, слънцето, звездите...

Вятърът попътен да прегърне

странника, отплавал към мечтите!

 

 

Скъпи приятели, гласувайте на адрес http://himn.plovdiv24.bg/ и на сайта на Радио Пловдив http://radioplovdiv.bg/poll/pollWindow.php?pollID=28   за  "Химн на град Пловдив" - текст: Мариан Кръстев и музика: Владимир Джамбазов.    БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!

Може да чуете и рок варианта на химна ето тук: http://www.youtube.com/watch?v=8TR3bIyUzRA

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще те прегърне, Приятелю...
    И не само вятъра!
    Здравей !!!
  • Толкова е красиво и някак образно написано...
    Стори ми се,че чух морето тук-в Пловдив!!!
    Поздрав,Мариане!
  • Защото си приятел, ще ти пратя лято по морският бриз-солена вода, шепа мидички и жълт пясък и част от лунната пътека откъртена нощем, по най-тихото на нощта.
  • Ех, непоправим мечтателю...
    Ще дойде обичаното лято...малко остана!
    Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...