Гларусите викат ме от покрива:
- Хей, приятел, тръгвай!... но не смея -
в пристана закотвих свойта лодка
и задълго разделих се с нея.
Тъжно е самотното корито,
а веслата в него глухо тракат,
щом морето плисва се сърдито
и вълните лодката подмятат.
Теб очаквам, лято, да ми върнеш
топлината, слънцето, звездите...
Вятърът попътен да прегърне
странника, отплавал към мечтите! ...