29 sept 2022, 7:46

На крачка от цялото

  Poesía
489 0 0

 

на тъничка нишка балансира душата ми

на влакно като младо-заплетена паяжина

на която като дребна муха съм се хванала

на един крак стоя между мечта и реалност

на един дъх съм да премълча най-важното

защото на една крачка съм вече от цялото

но ми е трудно да събера духа със тялото

да прескоча обраслите бодливи шубраци

които вече краката ми изподраха здравата

да изляза на главната и равна магистрала

и с вдигната ръка да стопирам живота си

опитвам се нишката да заплета по-здраво

за да опазя и малкото което ми е останало

от нея се опитвам да си изплета ризница

за да ме предпази от всичките баналности

за да мога да летя но да успея и да кацна

все пак ми е нужна и мъничко реалност

и на един крак да мога да пребродя света

по пътя да събера душата си със тялото

с невидимата нишка наречена виталност

© Паулина Недялкова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паулина Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...