29 sept 2022, 7:46

На крачка от цялото

  Poesía
486 0 0

 

на тъничка нишка балансира душата ми

на влакно като младо-заплетена паяжина

на която като дребна муха съм се хванала

на един крак стоя между мечта и реалност

на един дъх съм да премълча най-важното

защото на една крачка съм вече от цялото

но ми е трудно да събера духа със тялото

да прескоча обраслите бодливи шубраци

които вече краката ми изподраха здравата

да изляза на главната и равна магистрала

и с вдигната ръка да стопирам живота си

опитвам се нишката да заплета по-здраво

за да опазя и малкото което ми е останало

от нея се опитвам да си изплета ризница

за да ме предпази от всичките баналности

за да мога да летя но да успея и да кацна

все пак ми е нужна и мъничко реалност

и на един крак да мога да пребродя света

по пътя да събера душата си със тялото

с невидимата нишка наречена виталност

© Паулина Недялкова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паулина Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...